Меки фиброми

Меките фиброми (Fibroma molle, Soft fibroma, Skin tag, акрохордон), наричани също и папиломи, са често срещани доброкачествени тумори на кожата, характерни за средната и напреднала възраст. Представляват меки висящи кожни израстъци. Най–често засягат шията и големите гънки.

ЕТИОЛОГИЯ
Наследственост. Почти всеки, ако не и всеки човек през определен период от живота има поне няколко меки фиброма. При някои обаче, те са в голямо количество – около 50–100 и повече. Обикновено такива пациенти имат и множество себорейни веруки.

Затлъстяването и дори временното повишаване на теглото е предразполагащ фактор за появата на меки фиброми. Жените с нормално тегло и с по–големи гърди са по–склонни към поява на меки фибоми под гърдите.

Триенето също е предразполагащ фактор за появата на меки фиброми. Характерна локализация са гънките и шията, където триенето е по–изразено. Същото се отнася и до по–пълните индивиди. Носенето на гердани и ланци провокира появата на фиброми по шията, а на сутиени – под гърдите.

Повишено ниво на растежни фактори при бременност, акромегалия и неоплазми  спомага появата на нови меки фиброми и нарастване на съществуващите.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Меките фиброми са множествени, със среден размер 2 мм, сферични, стегнати в основат са на краче. Имат цвета на околната кожа или са кафеникави и са с мека консистенция. Повърхността им е гладка или леко набръчкана.

Разполагат се най–често в аксилите, по шията, особено в страничните части, горните клепачи и ингвиналните гънки, но може да се появят и по всяка част на тялото.

При появата им са малки, колкото върха на карфица и почти не се забелязват, а само се напипват. С течение на времето нарастват и понякога стигат до 1 см и повече. Обикновено се появяват в зряла и напреднала възраст и нарастват до около 60 години, но могат да се появят и при деца.

ЛЕЧЕНИЕ
Те са напълно безвредни и се премахват от дерматолог само поради естетични съобтажения. Използват се електрокоагулация, криотерапия и лазертерапия. Обикновено по–малките лезии се отстраняват без упойка, а при по-големите е необходимо инжектиране на местна упойка (лидокаин).

Някои пациенти си премахват сами фибромите чрез стягане в основат с конец, което води до спиране на притока на кръв и падане на туморчето след няколко дни. Често обаче основата на лезията остава и тя започва да расте отново на същото място.

Премахването им не стимулира по никакъв начин растежа на други фиброми, просто някои хора са по–предразположени към развитието им и с времето при тях се появяват нови. За това е добре да се отстраняват периодично.