Лентиго (Lentigo, от латинското lens - леща) е малко, обикновено от 3 до 15 мм, кафяво или черно петно, което се дължи на увеличен брой меланоцити в базалния слой на епидермиса. Биват единични или множествени. По форма са кръгли, овални или с неправилна форма. Не потъмняват след излагане на слънце, за разлика от луничките.
ЕТИОЛОГИЯ
Причините за появата на лентиго са наследственост, прекалено излагане на слънце или солариуми, лъчетерапия, стареене на кожата, PUVA терапия.
ВИДОВЕ ЛЕНТИГО
Lentigo simplex. Най–честият тип. Появяват се в детска възраст, обикновено след третата година и могат да изчезнат след седемдесетата година. Не са свързани с излагане на слънце. Разполагат се по кожата на главата, тялото и крайниците. Предшественик е на епидермален невус.
Lentiginosis regionalis. Agminated lentigines. Появяват се в детска възраст в определена зона на тялото, може да са едностранно, сегментно или зостериформено разположени.
Lentigo solaris (senilis). Свързани са с излагане на слънце, често по рамената, след слънчево изгаряне. Нарича се още сенилно лентиго, защото се среща при пациенти след 40 години. Обикновено са с големина 5-10 мм, но могат да се слеят и да образуват по–големи петна до няколко сантиметра.
На цвят са жълтеникави, светлокафяви или кафяви. Понякога имат суха повърхност. Те са прекурсор на себорейните кератози. Разполагат се на изложените на слънце части – лице, капилициум, шия, гърба на ръцете, рамената.
Мастилено петно лентиго. Наричат се така, защото изглеждат като петно от мастило. Най-често се появяват след слънчево изгаряне при светли индивиди. Имат тъмно кафяв до черен цвят и неравномерна пигментация. Обикновено са единични и се бъркат с меланома малигнум, но са по–малки, обикновено до 6 мм.
Мукозни петна (mucosal melanosis). Появяват се с годините по полулигавиците и кожата на устните, пениса, вулвата и ануса. Израз е на локално повишен пигмент в кератиноцитите на базалния слой. Обикновено се забелязва в юношеството или в младата възраст.
Представя се с плоска, кафеникава или с пъстър цвят макула, с неправилни граници, но често има множество лезии. Склонна е бавно да увеличава размера и броя си. Имат тъмно кафяв до черен цвят.
Lentigo maligna е плоско или леко надигнато петно или плака върху увредена от слънцето кожа. Най-често се засягат носа и скулите на възрастни хора. Лезиите са асиметрични с неравни краища и пъстра пигментация. Нарастват с течение на времето. Представлява in situ melanoma, малигнените меланоцити са в базалния слой на епидермиса. Когато те нахлуят в дермата се получава lentigo maligna melanoma.
Лентигинозни синдроми. Лентиго участва в различни синдроми - LEOPARD, Peutz-Jeghers, Xeroderma pigmentosum, LAMB, NAME.
ДИАГНОЗА
Хистологично се наблюдава задебелен епидермис с повишено количество пигмент в кератиноцитите и увеличен брой меланоцити в базалния слой, но за разлика от епидермалния невус, тук няма гнезда от меланоцити.
ЛЕЧЕНИЕ
Използват се избелващи кремове с хидрохинон, вит С, азелаинова киселина, химичен пилинг. Лезиите могат да бъдат премахнати с електрокоагулация, криотерапия, терапия с трихлороцетна киселина или с лазер. Като превенция се използват фотопротектори и избягване излагането на слънце.
Lentiginosis regionalis
Lentigo simplex
Lentigo simplex
Lentigo solaris (senilis)
Mucosal melanosis
Mucosal melanosis
Lentigo solaris (senilis)
Lentigo solaris