Келоид

Келоидът, келоидният цикатрикс е резултат от свръхрастеж на плътна влакнеста тъкан, която обикновено се развива след излекуване на кожна травма и има тенденция да се разраства отвъд границите на първоначалната рана.

За разлика келоидният цикатрикс, хипертрофичните белези се характеризират с еритемни, надигнати фиброзни лезии, които не се разширяват извън границите на първоначалното увреждане и могат да претърпят обратно развитие. Хипертрофичните белези са често срещани след термични наранявания и други увреждания, които засягат дълбоката дерма.

ЕТИОЛОГИЯ
Само при хората се образуват келоиди, описани са доминантен и рецесивен тип на унаследяване. Основният фактор в етиологията е фамилната склонност към образуване на келоиди. Келоидите се срещат във всички възрастови групи, но по-често при младите.

Друга причина за появата им е локалната травма – най-често след термично или химично изгаряне, след операции, при инфектиране и при попадане на чужди тела в раната. Понякога келоиди могат да се образуват и без предшестваща травма, особено престернално.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Най-често срещаните места на образуване на келоиди са главата и шията, особено долната челюст и тила, областта пред гръдната кост, делтоидната област на мишницата и горната част на гърба.

Келоидите могат да се появят месеци или години след предшестваща травма като добре очертани, розово-червени твърди нодули или плаки с гладка, заоблена, лъскава повърхност и неправилни граници. При появата си са сърбящи. Хистологично се наблюдава повишен брой клетки и кръвоносни съдове. Колагенните влакна са подредени случайно.

ЛЕЧЕНИЕ
Инжектирането на интралезионен триамцинолон ацетат обикновено изравнява израсналия белег, но стероидните инжекции може да доведат до атрофия на кожата, телангиектазии и депресиран белег. Използването на лазери и криохирургията дава съмнителни резултати. Ексцизията води до чести рецидиви.