Демодекоза

Демодекозата се причинява от микроскопични акари Demodex folliculorum и Demodex brevis, обитаващи космените фоликули и мастните жлези. При благоприятни условия акарите се размножават много бързо, което води до развитието на различни патологични състояния по кожата и очите.

ЕТИОЛОГИЯ
Заразяването е възможно както при пряк контакт със засегнатите области, така и при ползването на общо постелъчно спално бельо, хавлиени кърпи и др, които съдържат яйца на акарите.

С нарастването на възрастта се увеличава и честотата на опаразитяване с тези ектопаразити. Ако до 15-годишна възраст регистрираните случаи са до 15%, то над 30 години те са над 60%, а над 70 - повече от 80%.

Причините за свръхрастежа на демодекс и развитието на патологични състояния са лошата хигиена, както и повишената мастна секреция. Пациенти с мазна кожа имат повече акари от рода демодекс, тъй като тя представлява благоприятна среда за хранене и размножаване на кърлежа.

Пациенти с намален имунитет вследствие СПИН, неоплазми или системно и локално приложение на кортикостероиди, също може да развият демодекоза. 

Патогенното действие на демодекса се осъществява чрез механично блокиране на космените фоликули и мастните жлези.

Акарите секретират ензими, чрез които разрушават епителната бариера и проникват в заобикалящата ги тъкан, също така задействат реакциите на имунната система и благоприятстват развитието на вторични бактериални инфекции.

КЛИНИКА

Акарите обитават себацейните жлези на бузите, страничните части носа, челото, миглите, веждите, ушите, скалпа и горните срединни части на гръдния кош. Заболяването засяга повече жени. 

Свръхрастежът на акарите може да бъде причина за възпаление на клепачите със сълзене на очите, отделяне на секрет, образуване на корички, опадане на миглите и зачервен и залющен ръб на клепачите.

Кожата на бузите и носа е зачервена, сърбяща с картина на себореен дерматит и папуло-пустули, като при розацея.

ДИАГНОЗА
При съмнение за демодекоза пробата с необходимия материал се изследва микроскопски за наличие на ларви и акари.

ЛЕЧЕНИЕ
Използват се общо и локално метронидазол. Локално се прилага и бензил бензоат, селените сулфид, перметрин.