Ганглион

Ганглион или ганглионова киста е малко, пълно с течност образувание под кожата. Развива се след разкъсване на капсулата,  покриваща сухожилие или става и изтичане на синовиална течност в околната тъкан. В резултат на това тъканта изпъква и създава торбичка. 

Ганглион е едно от най-често срещаните доброкачествени образувания на меките тъкани, обикновено около ставите или сухожилията, особено в ръцете, китките и краката. Усеща се като гладка бучка под кожата и се състои от гъста, желеподобна материя - синовиална течност. Тази течност обгражда ставите и сухожилията, за да ги смазва по време на движение.

ЕТИОЛОГИЯ 
Кистата  се развива след травма и нараняване на става или сухожилие или при хронично повтарящо се натоварване. Среща се  и при хора, които се занимават със спорт или други дейности, които изискват натиск върху китките им.

Понякога ганглион се появява близо до област, където има възпалителен процес, например артрит. 

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Наличието на кръгла или овална подутина под кожата е основният признак на ганглион. Може да се уголеми с течение на времето, заради движението в тази област.

Най-честата локализация  е дорзалната повърхност на гривнените стави. По-рядко се откриват по дланната повърхност на китката, в основата или по върха на пръстите на ръцете, около глезенните и коленните стави, по гърба на ходилото.

Обикновено кистата не води до дискомфорт. Ако ганглионът обаче притисне нерв или други структури, това може да доведе до болка, изтръпване или мускулна слабост.

На пипане може да е твърд, но ако се изпълни с течност  може да е мек и да се движи лесно под кожата. Тези различия в текстурата и мобилността зависят от количеството и консистенцията на течността в кистата.

ЛЕЧЕНИЕ

В повечето случаи с времето кистата постепенно се разнася и изчезва сама. Възможно е подутината да не изчезне, но да остане малка и да не причинява проблеми. Тогава не се налага лечение. 

При ганглион, който е голям и причинява дискомфорт, може да се използва носене на шина. Имобилизирането на засегнатата област  може да доведе до намаляване на размера на кистата.

При пробиване на  кистата с игла и отстраняване на течността резултатите са само временни и има голям шанс течността отново да изпълни кистата.

При премахването на ганглион с ексцизия,  кистата може пак да се появи, но шансът е доста по-нисък отколкото при другите методи.