Варицела

Варицелата (Varicella), дребна шарка, е остро инфекциозно заболяване, предимно в детската възраст. Причинява се от Varicella-Zoster virus, който принадлежи към  Херпесните вируси - Човешки Херпес вирус тип 3  и води до развитието на две различни заболявания. 

Първоначалният контакт с вируса предизвиква варицела. След първичната инфекция той остава доживотно в латентно състояние в сетивните нервни ганглии. При реактивирането му при възрастните, което настъпва след спад в имунитета, той мигрира по хода на нервите в определен кожен участък и предизвиква болезнен дерматомен обрив - херпес зостер. 

Варицелата е заболяване с добра прогноза, но висока контагиозност, което засяга почти всички възприемчиви деца преди юношеската възраст. Въпреки че след преболедуване се изработва траен доживотен имунитет,  наблюдават се и случаи на повторно заразяване.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ  
Заразяването с варицела става главно по въздушно-капков път, чрез отделяне на вирус - съдържащи миниатюрни капчици от дихателните пътища на болен при кашляне, кихане или говорене, които се вдишват или попадат в конюнктивата на контактният. 

Заразяване е възможно и при директният кожен контакт чрез течността от пукнати везикули, както и индиректно, чрез докосване на предмети, замърсени с течност от мехурчетата. Заразяване не може да настъпи след засъхването на везикулите в крусти. Предаването на варицела-зостер вирусна инфекция може да стане и трансплацентарно по време на бременността.

ИНКУБАЦИОНЕН ПЕРИОД
Клинично изявена варицела се развива след инкубационен период от 7 до 21 дни след първоначалния контакт с вируса. Пациентите са заразни 5 дни преди появата на обрива до момента, в който всички везикули преминат в стадий на крусти, обикновено 5-6 дни след изявата му.

Когато варицела-зостер вирусът попадне в организма, той колонизира лигавицата на горните дихателни пътища и започва да се размножава в регионалните лимфни възли през следващите 2-4 дни. По-късно, след 4-6 дни, настъпва виремия  с попадане на вируса в кръвта, в ретикуло-ендотелната система на слезката, черния дроб и кожата.

Заразяването с Варицела-Зостер вирус води до хуморален и клетъчно медииран имунен отговор, вследствие на който попадналият в организма вирус се инактивира и се изработва траен доживотен имунитет. Впоследствие при нов контакт с болен може да се наблюдава субклинична инфекция, т.е. наличие на вируса в организма, но без поява на симптоми.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Заболяването започва с висока температура до 39°C, болки в гърлото, хрема, кашлица и типичен обрив който първоначално е представен от леко надигнати розови или червени петна до 5-10 мм в диаметър, като за няколко часа след това в центъра им се появяват везикули. 

Везикулите могат да бъдат разпостранени по цялото тяло, като отначало са изпълнени с бистро съдържимо, но после потъмняват и се превръщат в пустули, вследствие вторична инфекция. След това се пукат и засъхват в корички.

Развитието на обрива продължава обикновено 3-4 дни, през които продължават да се появяват нови лезии и след това настъпва обратно развитие със завяхване на лезиите. Обикновено е налице сърбеж, принуждаващ децата да се разчесват, при което се разкъсват везикулите с потенциална опасност от тяхното инфектиране. 

Освен по кожата, обриви може да има по капилициума и лигавиците на устната кухина, конюнктивата, гениталиите и ануса. В устата везикулите се разкъсват веднага, те са неразличими от тези при херпесен гингивостоматит и често причиняват болка при преглъщане. При децата варицелата протича по-леко, отколкото при възрастните. 

Съществува и рудиментарна форма, която протича с единични обриви, нормална температура и запазено общо състояние. 

Имунитетът след прекарано заболяване при имунокомпетентни лица е доживотен. Въпреки това има редки случаи, в които човек може да развие варицела втори път. 

УСЛОЖНЕНИЯ 
Най-честото усложнение е вторичното инфектиране на везикулите при тяхното разкъсване и развитие на инфекциозно възпаление на лимфаденит, абсцес и флегмон. Понякога се развива гнойна ангина, отит, синузит и първична варицелна бронхопневмония. Изключително редки усложнения са нефрит,артрит и енцефалит.

При заболяване на бременни жени през първата половина на бременността съществува опасност от увреждане на плода. От тежки форми на протичане на заболяването са застрашени недоносени деца, пациенти с имунен дефицит, вследствие на злокачествени заболявания, СПИН.

ДИАГНОЗА
Поставянето на диагнозата е лесно при типичен варицелен обрив и данни за конткт с болен от варицела, а прогнозата обикновено е много добра, освен при болни с потиснат имунитет и бременни.

Изследват се антитела срещу VZV. Положителният резултат за IgM  е показател за скорошна инфекция. Положителен резултат единствено за IgG, показва, че лицето има антитела срещу VZV, в резултат на преболедуване от варицела или след ваксиниране. Негативен резултат едновременно за IgG и IgM антитела показва, че организъм не се е срещал с вируса VZV.

За потвърждаване на диагнозата се използва PCR от гърлен или кожен секрет. При децата със съмнение за бронхопневмония може да се наложи рентгенова снимка на белия дроб, а при съмнение за менингоенцефалит - лумбална пункция. 

ЛЕЧЕНИЕ
Лечението е с локални антисептици. При всички случаи се препоръчва лечение с ацикловир в дози както при херпес зостер, защото и при най-леките форми без противовирусно лечение могат да настъпят усложнения и да останат трайни цикатрикси.

Ваксинацията е най-ефективният начин за предотвратяване на заразяването с дребна шарка. Ваксината срещу дребна шарка е част от детската ваксинационна схема в някои държави — членки на ЕС.