Бромхидроза е състояние, при което от тялото се отделя неприятна миризма, резултат от секрецията на апокринните и екринни потни жлези в областта на подмишниците, слабините и ходилата. Може да се асоциира с хиперхидроза. Началото на болестта е след пубертета.
ЕТИОЛОГИЯ
Наследственост. По-честа е при определени етнически групи и чернокожи, които имат по-големи апокринни потни жлези.
Топлият климат и летните месеци могат да влошат заболяването.
Хиперхидроза може да влоши бромхидрозата като благоприятства растежа на бактериите.
Лошата лична хигиена също е предразполагащ фактор.
Храни - чесън, лук, къри, аспержи, агнешко и овче месо, алкохол, диета, богата на протеини и бедна на въглехидрати.
Лекарства - бромиди, пеницилин витамини от групата В и др.
Инфекции - еритразма, интертриго, кератолизис плантаре сулкатум, коринебатериална инфекция.
Обувки и чорапи от некачествени и синтетични материи.
Заболявания - затлъстяване, диабет, чернодробни и бъбречни заболявания. Един от симптомите при диабетна кетоацидоза е отчетливата миризма на ацетон. Когато бъбреците и черния дроб не функционират правилно, те не могат да неутрализират целия азот, той се натрупат в кръвта и се секретира с потта, която мирише на амоняк.
ВИДОВЕ БРОМХИДРОЗА
Апокринна бромхидроза е неприятна миризма, произтичаща от секретите на апокринните потни жлези в аксиларната и гениталната област.
Апокринните жлези не участват в терморегулацияна на организма, но са отговорни за характерните феромонни миризми. Апокринните жлези отделят малко количество пот, която е без мирис. Разграждането й предимно от коринебактерии произвежда амоняк и късоверижни мастни киселини, с характерна неприятна миризма.
Индивиди с бромхидроза имат по-многобройни и по-големи апокринни потни жлези. Те имат и повишени нива на 5-алфа редуктаза в техните апокринните жлези. Този ензим катализира превръщането на тестостерон в дихидротестостерон, който е в по-големи количества в кожата на засегнатите лица и води до повишена секреция на апокринните жлези.
Екринна бромхидроза. Екринната секреция обикновено е без миризма и изпълнява терморегулаторна функция. Екринната бромхидроза може да се появи от действието на бактерии върху кератина, който е омекотен от екринната секреция. За нея е характерна плантарната локализация. Засягат се и дланите, главата и торса. Може да е съпроводена и от лош дъх от устата (halitosis) и на урината.
ЛЕЧЕНИЕ
Хигиенни мерки, като измиване на засегнатите области, бързото отстраняване на потни дрехи и използването на антиперспиранти намаляват бактериалната флора и поддържат кожата суха.
Премахване на космите с бръснене на аксилите или с лазер, ексфолиирането на кератина от ходилата предотвратява натрупването на пот и бактерии.
Избягване на определени храни, като къри, подправки, лук, чесън и алкохол. Диета при метаболитни разстройства.
Локални антибиотици, като клиндамицин и еритромицин, и антисептични сапуни може да ограничат растежа на бактериите.
Ботулинов токсин намалява производството на пот и може да се прилага успешно за лечение на аксиларна бромхидроза.
Хирургичното намаляване на броя на апокринните жлези намалява апокринната секреция.