Базоцелуларен карцином

Базоцелуларният карцином (Carcinoma basocellulare) е малигнено новообразувание на кожата, което произлиза от базалния слой на епидермиса. Това е най-честият карцином при човека. Съставлява около 90% от всички малигнени заболявания на кожата. 

Честотата му е 2%, като заболеваемостта нараства след 50 годишна възраст. Засяга най-често фотоекспонираните области, особено лицето, по-рядко фотонеекспонираните зони, като тялото и крайниците. 

Туморът има бавен растеж и рядко метастазира (едва в 0.5% от случаите), но може да доведе до локална деструкция и обезобразяване, при липса на своевременно лечение.

ЕТИОЛОГИЯ
Основен рисков фактор е хроничната експозиция на ултравиолетова радиация, особено множество предишни слънчеви изгаряния.

Хората със светла кожа, с руса или червена коса и сини очи са с по-голям риск от развитие на кожен рак. Възрастта, както и предишно боледуване от кожен рак са също рискови фактори.

Други рискови фактори са: експозиция на йонизираща радиация; химични канцерогени - арсен, хром, сажди, катран и смоли; инфекция с онкогенни щамове човешки папиломен вирус; имунодефицит от различно естество; хронични възпалителни състояния на кожата, генетични заболявания - ксеродерма пигментозум и албинизъм.

КЛИНИЧНИ ФОРМИ
Карциномите възникват обикновено в областта на лицето и шията, поради по-честото излагане на тези области на слънчева радиация. Представляват бавно нарастващи, локално инвазивни злокачествени епидермални кожни тумори, които биват няколко основни клинични форми:

Нодуларен. Най-често се развива във вътрешния очен ъгъл и гънката между носа и бузите. Представлява приблизително 80% от случаите. Представя се като надигната папула, впоследствие възел, с полупрозрачна, восъкоподобна повърхност, с цвета на кожата.

Туморът е покрит с тънък епидермис, под който прозират дилатирани кръвоносни съдове (телеангиектазии), като в ранните стадии е добре ограничен от околната здрава кожа. При палпация е с твърда консистенция.

С напредване на процеса постепенно нараства, като формата му става неправилна и се образува добре ограничен полусферичен или лобулиран възел, а понякога и индурирана плака с цвета на кожата, които запазват характерния за ранните стадии полупрозрачен или перловиден изглед.

Надлежащият изтънен епидермис периодично десквамира или улцерира, при което се образуват крусти. Ерозираната повърхност може да реепителизира и улцерира няколко пъти, докато язвата стане постоянна. По-големите лезии с централна некроза и надигнати ръбове се означават като ulcus rodens, от лат. rodere – гриза, поради периферния растеж.

Пигментен. Прилича на нодуларния тип, но с наличие на кафеникава пигментация. Може да наподобява злокачествен меланом.

Повърхностен. Засяга се предимно горната част на торса и раменете и може да бъде както единичен, така и множествен. Обикновено засяга по-млади пациенти. Представя се от розови, червеникави или червено-кафяви слабо инфилтрирани плаки, с неправилна форма и често неясни граници.

По повърхността на тумора се установяват малки сквами или повърхностни язви и крусти. Често в периферните участъци на лезията се наблюдава слабо надигнат ръб с перловиден изглед, а в центъра - гладък атрофични цикатрикс. Лезиите нарастват бавно периферно в продължение на месеци или години.

Склеродермиформен. Това е рядък клиничен вариант. Представя се като индурирана плака с неясни очертания, жълтеникав или белезникав цвят и гладка повърхност. Този карцином наподобява цикатрикс (белег), поради което поставянето на точна диагноза често са забавя и туморът може да достигне значителни размери.

ДИАГНОЗА
Диагнозата не е трудна за опитния специалист. Потвърждава се с хистопатологично изследване.

Най-често срещаният нодуларен карцином, обикновено се състои от големи, кръгли туморни острови в дермата. Туморните клетки имат големи, хиперхромни, овални ядра и малка цитоплазма. Периферната клетъчна маса е палисадно подредена и наподобява базалния слой на епидермиса. Изкуственото отдръпване на туморните острови от обкръжаващата строма е често срещано.

ЛЕЧЕНИЕ
По-малките лезии се лекуват с криотерапия и електрокоагулация, а по-големите – хирургически. Успех има и лечението с Алдара (Imiquimod) крем.