Анетодермия

Анетодермия (Anetoderma, Atrophia maculosa cutis) представлява загуба на еластични влакна в дермата, което води до участъци с тънка, атрофична кожа. Засягат се по-често жените.

ЕТИОЛОГИЯ
Етиологията на анетодермията не е известна. Загубата на еластична тъкан в дермата може да се дължи на дефектен синтез на еластин или повишено производство на еластолитични ензими. Отслабването на еластичната мрежа води до нестабилност и хернииране на кожата.

ФОРМИ НА АНЕТОДЕРМИЯ
Анетодермията бива първична, идиопатична, с поява на атрофични лезии в области на здрава кожата или вторична - предшествана от възпалителен процес.

Първичната анетодермия е свързана с антифосфолипидни антитела. Това обяснява връзката й с болестта на Лайм, сифилис и системен лупус еритематозус.

Вторичната анетодермия е най-често след акне и розацея, по-рядко след гранулома ануларе, варицела, детска хемангиома, лупус профундус, папулозни сифилиси, туберкулоза, лепра и др. 

КЛИНИКА
Заболяването е по-често при млади жени. Клинично анетодермията се представя с овални атрофични лезии с диаметър от 5 до 30 милиметра, най-често по гръдния кош, гърба, шията и горните крайници. Броят им варира от няколко до стотици.

Лезиите могат да бъдат плоски, надигнати или депресирани, с телесен цвят, жълто-кафеникави или синкавобели. Повърхността на кожата е силно изтъняла и се набръчква при движение, подобно на цигарена хартия. При палпиране пръста потъва без съпротива като в дупка, вследствие ограничена загуба на еластичност на кожата. Кожата се връща отново, когато съпротивлението от пръста бъде премахнато.

Диагноза

Доказва се чрез кожна биопсия. Назначава се изследване за антифосфолипидни антитела.

ЛЕЧЕНИЕ
Няма ефективно лечение. При вторична анетодермия лечение на основното възпалително състояние може да предотврати ново увреждане.